Изоставените български училища
„ Даскале, даскале, добре че си в гроба, с цел да не видиш забравените и осквернени кости на твоето чадо - родното школо. Това, което ти, даскале, с кръв и пот бранеше през вековете. И не непознати, даскале, а твоите братя българи, на които държеше треперещата ръка, с цел да се учат на четмо и писмо, ги погребаха, а гробовете им продадоха на търг. Сега портретите на твоите вдъхновители ги газят кози, а Рада Госпожина, наръфана от плъхове, лежи в прахта. И единствено обективът на някой слисан от гледката чужденец авантюрист документира безнадеждно склерозиралата ни историческа памет! "
Всяка година в България сред 5 и 10 села остават безлюдни. Около 200 са селата - призраци, без нито един гражданин. Над 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 индивида. И дружно с избледняващите сенки на тези места, умира и по едно българско учебно заведение. Днес тогавашните класни стаи тънат в давност или в случай че имат шанс биват превръщани в вместилище за плява или пък продадени на търг на някой чужденец или нашенски предприемач, чиято фантазия е да си спретне феодален замък против жълти стотинки.
Никола Милър е шотландка от Дъмфрис, която от три години живее в село Крушево край Севлиево, обикаля по пътищата на страната ни и запечатва с фотоапарата си нещата, които я впечатляват. Тя е от тези чужденци, които не стопират да се изумяват пред типа на тленните остатъци на предходни величествени здания. „ Обичам чувството за пътешестване обратно във времето, което намирам в тези места и които множеството хора подминават без даже да виждат. " - споделя Никола.
Живот след разрухата
Иван Доков е млад фотограф, който е измежду малцината българи, решили да запечатат облика на старите български учебни заведения. В своя план Иван основава фотографии на надписите върху учебните стени, като удостоверение за живота след разрухата. „ През 2010 взех решение да удостоверявам селото на баба и дядо. Като дете прекарвах летата там и беше огромен ваучър. Детство:). През 2009 беше мой ред да закарам бабата и дядото на село. Прекарах няколко дни там, спомних си всякакви неща и извънредно доста се натъжих. Къщата ни беше заобиколена от изоставени парцели, нямаше пекарна, учебно заведение, магазин... Останало беше единствено едно барче/кафе/магазин, пред което по през целия ден се пиеше. На идната година хванах колата и почнах да фотографирам из региона. "
Историята на един англичанин и неговото изоставено учебно заведение в България
Някак в пространството витае схващането, че у нас се заселват пенсионери от разнообразни страни, които намират България за екзотично място, където да изживеят умерено старините си. Но истината е, че по нашите земи се откриват и не малко младежи, търсачи на мощни чувства. Дали, тъй като са пленени от красивата природа или тъй като за тях България е по-близката и безвредна опция на Африка? Кой знае!
Инфо: www.webstage.bg
